Зайцевъд  
Парола
Регистрация на зайцевъд

Зайцевъдна общност

  Зайцевъди »

Карта на зайцевъдите в България

*Бизнес каталог


*

Бързо търсене в сайта

Търси: 
в: 
Последни търсения »

Мнение за сайта

Никола Чомаков:
Nikola защо не направим форуми.

Статистика

Регистрирани зайцевъди1659
Публикувани обяви:509
Статии в библиотеката:44
Новини в сайта:63
Потребителски галерии:486
Общо снимки в сайта:5649
Породи зайци10
Други сайтове:3
Mнения за сайта:31
Често задавани въпроси:0




Белгийски великан

 

Снимка на заекБелгийският великан е създаден като порода в Белгия в провинциите Гент и Фландър през XVI век и е най-старата позната порода зайци. От там породата е получила и наименованието си. В Германия и Франция тази порода зайци е популярна под името фландърски великан, а в Америка - фламандски великан. Зайците от тази порода се срещат във всички страни, където се развъждат домашни зайци. В различните места се наблюдават известни изменения.

Белгийският великан е най-едрият и тежък заек. Той е с дълго, широко и мускулесто тяло. Главата му е голяма, широка и грубовата, особено при мъжките индивиди и е хармонично поставена по отношение на тялото. Ушите достигат дължина до 15-18 см и са големи, широки, плътни, изправени. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърдите са широки и дълбоки с обхват до 35-44 см. Гърбът е равен или слабо изпъкнал към поясницата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В областта на шията възрастните женски имат добре развита кожна гънка (гердан). На долната челюст мъжките зайци имат костен израстък, голям колкото копче. Дължината на тялото е 65-67 см, като в отделни случаи може да достигне до 1 м. Живото тегло при възрастните зайци е 6-7 кг, а отделни индивиди достигат до 12 кг.

Разновидности на белгийския великан

Съществуват четири разновидности на породата, които се различават по цвета на космената покривка.

I. Сив. Осилестите влакна имат различно оцветяване по дължината. Долната част е гълъбовосиня, средната - жълта и горната - черна. Съчетанието на тези цветове дава жълтсникавосиво оцветяване на космената покривка, което много прилича на цвета на полския див заек. Пуховите влакна имат гълъбовосин цвят. Коремът, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката са светли до бели. Смята се, че този цвят е най-стар и най-разпространен за зайците от породата белгийският великан.

II. Тъмносив, подобен па цвета на кенгуру, с черни и тъмносиви осилести влакна, равномерно разпределени по цялото тяло. Пуховите влакна са с гълъбов цвят. Коремът и вътрешната страна на краката имат по-светло оцветяване.

III. Железносив. Характеризира се с ръждива космена покривка и сивобяла искра. Осилестите влакна имат зонарно оцветяване. В основата са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха черни. Пуховите влакна имат сивогълъбово оцветяване.

IV. Черен цвят по цялото тяло със съвсем слабо просветляване по корема, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката. Пуховите влакна имат тъмногълъбово оцветяване. Зайците с черен цвят на космената покривка се срещат по-рядко. Цветът неустойчиво се предава на поколението.

Белгийският великан е много плодовит. Зайкините често раждат от 6 до 8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст достигат 700 гр., на 2 месеца - 1700 гр., на 4 месеца - 2700 гр. и на 6 месеца - 3900 гр.

Белгийският великан е сравнително къснозряла порода зайци. Обикновено се пуска в разплод на 8-10-месечна възраст.

В България зайци от тази порода се отглеждат отдавна. Тъй като той е по-взискателен по отношение на храненето и по-специално към концентрираните фуражи, той е доста издребнял. Освен това белгийският великан е кръстосван с чинчила, кочовати зайци, местни и други породи, вследствие на което породата не е запазена в първоначалния си вид.

Източник: http://agronet.bg

-> Мнения и оценки (0)      ->Фото галерия          Сподели във Facebook