Зайцевъдна общност

• Карта на зайцевъдите »
• Карта на борсата »
• Карта на бизнес каталога »

Бизнес каталог

- Преглед на каталога - Всички участници Магазини Ветеринарни аптеки Ветеринарни кабинети Ветеринарни клиники Производители на храни Производители на лекарства Други

Бързо търсене в сайта

Мнение за сайта

Статистика

Заек-джудже

Снимка 1

 

Снимка 2

 

Снимка 3

 

За първи път мини-зайчето или зайчето-джудже било представено в Англия през далечната 1884 г. Те били бели на цвят с червени или сини очи, като следствие на различни селекции се стига до днешното цветово разнообразие при тези животинки – бели, черни, кафяви, червени, шарени, сиамски, чинчилови... До момента са познати над 50 породи зайчета, като тя се определя от външния вид - козината, нейния цвят и големината на зайчето. Най-известни породи са:
1. Холандско джудже – теглото им варира от 1,6 кг. до 2 кг. Те са с големи глави спрямо тялото, големи очи и уши. Лицето им е закръглено.
2. Мини Хотот - идеалната големина е малко над 1кг. Отличава се с къси уши, гъста, къса и лъскава козина. Врата не би трябвало да се забелязва, а гръбнака е с форма на силно извита дъга.
3. Лоп (или клепоухи) - те се познават най-лесно по големите уши, които често падат дори пред очите им.
4. Мини рекс – тежат около 2 кг., козината им е гъста и изправена.
Зайчетата-джуджета са дребни и с къси уши. Достигат до 30 см. дължина, а дължината на ушите е най-много 7 см. Тежат между 1,25 кг. до 1,8 – 2 кг., като най-тежки са хермелиновите и цветните зайчета. В Холандия се отглеждат най-дребните видове, които тежат по-малко от 900 грама.
Зайчетата-джуджета живеят между 7-8, до 10 години.
Дивият заек е прародител на днешното мини-зайче, независимо че често не съществува прилика в окраската на козината. Ако някой предлага „полски” мини заек, имайте предвид, че това е просто домашно зайче от двора на баба, което няма нищо общо с вида зайче-джудже.
Нагоре

Пространство и дом
Зайчетата-джуджета не са тетариумни животни и не трябва да бъдат отглеждани в аквариум. Те имат нужда от достатъчно пространство, където да се хранят, мият, да подскачат и да си почиват. Най-важното условие е, мястото да бъде достатъчно защитено, за да може то да се чувства в безопасност.
Чудесно се чувстват свободни да тичат на балкон, в апартамента или най-добре, в оградена от всички страни, за да не се загубят, градина. Естествено колкото по-голямо жилище им осигурите, толкова по-добре ще се чувства вашият домашен любимец.
Хубаво е всяко зайче да си има „къщичка”. За такъв негов дом, може да се пригоди клетка. Мминималните й размери трябва да бъдат 50 х 50 см, но колкото по-голямо пространство, толкова по-добре. Дали клетката ще бъде с капак отгоре или открита зависи изцяло от вас. Зайчетата могат да скачат на височина 80 -100 см. и съответно, ако жилището им няма покрив, те биха се научили да излизат и да се връщат без проблеми в него. Естествено не е добре да оставяте вашият домашен любимец без надзор, защото те са много любопитни – мушкат се навсякъде, където могат и дъвчат всичко, което представлява интерес за тях. Важно е мястото да е сухо, проветриво, да няма течение. Друго важно нещо, което трябва да знае всеки собственик на зайче-джудже е, че те не бива да бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Тъй като козината им е много гъста, те не могат да се охлаждат добре и през лятото, ако им е прекалено топло, изпитват дискомфорт. Ако това се случи, трябва да охлаждате ушите на любимеца си. Критичната за тях температура е над 25 градуса C.
Подът на клетката трябва да бъде покрит с мека постеля. Може да използвате торф, дървени трици или стърготини, слама. Сеното не е препоръчително, тъй като зайчетата го ядат, дори когато е замърсено.
На пазара се предлагат клетки, които са снабдени с водонепропусклив леген. Подобни клетки са много удобни, тъй като в легенчето се наслагва урината и то е лесно за вадене и дезинфекциране. Решетката на клетката трябва да е направена от неръждаем материал, който също да може да се почиства. Препоръчително е клетката на зайчето да се затваря отгоре, тъй като тогава не съществува опасност то да бъде наранено при изваждането му.
Разбира се дом за малкия скокльо можете да си направите и сами, като отново трябва да се спазват изискванията тя да бъде достатъчно обезопасена, материалът да не вреди по някакъв начин на зайчето и то да се чувства комфортно и в безопасност там.
Ако имате възможност да гледате зайчето навън трябва да се спазват следните изисквания. Кафезът трябва да е поставен на място, защитено от атмосферните влияния. Високата температура, вятърът, влагата могат да разболеят вашия домашен любимец. Тя трябва да е сложена под навеси да бъде защитена от вятъра. Клетката трябва да е повдигната от земята, за да се предпази дървото от влагата, когато вали.
Дъното на клетката трябва да е застлана с мека и топла настилка, независимо от това дали го гледате навън или вкъщи. За целта могат да се използват дървени стърготини или трици, торф, слама, а понякога, но не много често може да се използва и пясък. Ако се използва слама е добре тя да се смесва с торф или трици, тъй като самата слама не попива добре урината и не поема миризмата.

Хранене
Зайчетата се хранят два пъти дневно. Обмяната на веществата при зайчетата изисква от храната да се получават белтъчини, въглехидрати и мазнини в определено съотношение. Освен това се нуждаят от минерали и витамини, без които правилната обмяна на веществата би била невъзможна. Основната храна на зайчетата през лятото се състой от зеленина, а през зимата от сено. Храната трябва да бъде свежа, а зелената храна по възможност с наситено зелен цвят. Тревата е от изключителна важност за правилното функциониране на храносмилателната им система. Тъй като зайчетата сменят козината си на всеки три месеца, прясната трева им помага за изхвърлянето на погълнатите при всекидневното си почистване косми. Любими храни на малкия клепоушко са морковите, зелевите листа, листата на глухарчета и детелините. Морковите набавят така необходимия за организма му Витамин А. - най-добре да се дават с тревата над тях, която да е свежа, магданоз, броколи, целина, тъмно зелени чушки, зелен боб, само шушулките, листа от ягоди, листа от репички и малки количества спанак, ябълки, пъпеши, сливи, круши, малини и къпини. Листата от глухарчета или детелина е добре да се дават или веднага, или те трябва да се сложат на хладно място за проветрение. През зимата им се дава концентрирана храна сутрин и вечер. Концентрираната храна се състои от овес или овесени ядки, царевица, ечемик, пшеница. Друга важна храна на малките зайчета е препеченият бял хляб или сухарите. Когато ги гризят те подострят зъбките си. Плодовете е добре да са белени, без семки и измити. Ако са пресни, е добре да престоят няколко часа, преди да ги дадете.
Сладките плодове като банани и грозде не е препоръчително да давате на зайчето-джудже.
Винаги трябва да имат прясна вода в достатъчно количество. През лятото, когато се изхранват с прясна храна, водата им е необходима и за разхлаждане.
Купичките за храна и вода трябва да са от материал, който зайчето да не може да дъвче и да са достатъчно тежки, за да не ги преобръщат. Фуражът е препоръчително да се поставя в ясла, която може да се закупи от зоомагазините, тъй като по този начин той не се замърсява и е по-хигиенично и за самото зайче.
Препоръчително е в клетката да има дебела тояжка за гризане или дървено пънче, с тях то задоволява гризаческата си потребност. Подходящи са клончетата от кестен, върба и различни плодни дръвчета, но те не бива да са третирани с химикали, тъй като могат да предизвикат натравяне.

Размножаване
Зайчетата-джуджета стават полово зрели между 4 и 5 месечна възраст, но е добре първото заплождане да стане когато то е 8-10 месечна възраст, защото тогава се приключва с пълното развитие на организма им. Зайчетата се събират заедно през 2-3 дни за по няколко часа, като женското зайче се занася при мъжкото. Бременността трае между 28-32 дни, като се раждат средно по 6 зайчета. Няколко дни предии да роди майката си прави гнездо като се скубе. Малките се раждат напълно слепи и безпомощни. Тя ги кърми до около 7-8 седмична възраст.

Ако не желаете вашият домашен любимец да се размножава е препоръчително да го кастрирате между 4 и 6 месец. След навършаване на 6 години операцията също не е желателна. Кастрацията помага на зайчетата да са по-здрави. По този начин може да отглеждате заедно и разнополови зайчета. Имайте също в предвид, че размножаването на зайчетата при домашни условия е трудно и нежелателно.

Грижи за зайчето
Много важно е да се знае правилният начин, по който трябва да се държи малкото зайче – дали става въпрос да бъде извадено от клетката или преместено от едно място на друго. Повдигането за ушите е абсолютно погрешен похват, не само за мини-зайчетата, но и за по-големите им събратя. Ушите на зайчетата са много чувствителни и по този начин може да им се причини единствено болка. Един от начините за правилно захващане на зайчето е с едната ръка да го подхванете под задницата, а с другата да го държите за предните крака. По този начин ще можете да го контролирате, ако то реши да се отскубне и да избяга. Другият и несъмнено по-удобен начин, както за зайчето, така и за вас, е да го хванете за тилната гънка и да го повдигнете, като след това го поддържате за долната част на тялото. Този похват се препоръчва особено когато става въпрос за бременни зайки.
Нагоре

Здраве и болести
Има различни признаци, по които да разпознаете дали вашето зайче е болно. Инфекциите се познават по отделяните секрети през носа или очите на зайчето, или по звука на кашлица от дробовете им. На здравото зайче очите са ясни и чисти и не бива да сълзят. Носът е сух и без секрети и преди всичко зайчето не трябва да киха непрекъснато. То е жизнено и енергично. При наличие на бълхи може да се използват успешно препаратите за котки. Желателно е зайчето да се имунизира всяка година.
Ако имате съмнения относно здравословното състояние на вашия клепоух приятел не го лекувайте сами, а се обърнете към ветеринарен специалист.

Използвани са материали от: Хобито.ком

 Мнения и оценки (0) »          Сподели във Facebook